Митове и истини за развитието на бебешкия мозък

Какво трябва да правите по време на бременността? Как се отразява гледането на телевизия на детския мозък? Как да се справите с тръшкането и гневните изблици? Можете ли да помогнете на детето си да общува по-добре?

В своята книга "Правилата на бебешкия мозък" Джон Медина показва как всъщност работи мозъкът и защо трябва да преструктурираме пространствата, в които учим и работим. Той споделя най-новите научни резултати по въпроса за детското развитие.

Тази книга може да революционализира родителството, като ви накара да видите децата си и тяхното възпитание в съвсем различна светлина. Тя не само ще ви покаже как да помогнете на детето да овладява емоциите си, но и как да развие пълния си потенциал. Тя е мост между наука и възпитание.

Всичко, което правите – преди бременността, по време на бременността и през първите пет години след раждането, ще окаже дълбоко въздействие върху децата ви до края на живота им. Залагайки на интересни и забавни истории, Медина ни разкрива как се развива мозъкът от раждането до петгодишна възраст и какво можете да направите, за да го стимулирате.

Откъс

Твърде много митове

Родителите се нуждаят от факти, а не само от съвети за отглеждането на децата си. За съжаление, не е лесно тези факти да бъдат открити в неспирно разрастващата се литература върху родителството. И в блоговете. И във форумите, в различните подкасти, в свекървите и във всеки роднина, който е гледал някога дете. Информация съвсем не липсва, напротив, но за родителите е трудно да преценят на какво да вярват.

Величието на науката е в това, че не взема страни и не държи в плен. След като веднъж разберете на кои изследвания може да се има доверие, пред вас се оформя общата картина и митовете избледняват. За да спечелят доверието ми, научните изследвания трябва да преминат моя „тест на мърморковците“. Изследванията, стигнали до страниците на тази книга, трябва първо да са били публикувани в реферирани издания и след това да са успешно възпроизведени. Някои от резултатите трябва да са получавали потвърждение десетки пъти. Ако правя изключение от това правило за напълно нови резултати – убедителни, но все още не изцяло преминали проверката на времето, – експлицитно ще го посочвам.

За мен родителството е пряко свързано с развитието на мозъка. Това не е изненада, имайки предвид с какво изкарвам прехраната си – аз съм молекулярен биолог със силен интерес към генетиката на психичните разстройства. Също така съм основател на институт „Таларис“, който се намира в Сиатъл, до Вашингтонския университет. Неговата първоначална задача включваше проучване на начините, по които бебетата обработват информация на молекулярно, клетъчно и поведенческо ниво.

Учените несъмнено не знаят всичко за мозъка. Но онова, което знаем, с най-голяма доза сигурност ни гарантира отглеждането на умни и щастливи деца. И има значение, независимо дали току-що сте установили, че ще имате бебе, вече имате малко дете, или пък сте изправени пред задачата да отглеждате внуците си. В тази книга ще имам удоволствието да дам своя отговор на въпросите, които са ми били често задавани, и да развенчая митовете, в които родителите често вярват.

Ето и някои от любимите ми:

Мит: Ако пускате Моцарт на все още нероденото си бебе, то ще има по-добри оценки по математика.

Истина: Бебето ви просто ще запомни мелодиите наред с много други неща, които чува, опитва, усеща, докато все още е в матката. Ако искате то да се справя добре по математика впоследствие, най-добре е да насочите усилията си към изграждане на неговия емоционален контрол в най-ранните му години.

Мит: Ако пускате на бебето или на малкото дете записи на езикови уроци, речникът му ще се обогати.

Истина: Някои записи всъщност могат да намалят обема на речниковия му запас. Истина е, че количеството и разнообразието от думи, които вие използвате, когато му говорите, обогатяват речника му и повишават коефициента му на интелигентност. Но думите трябва да идват от вас – истинско, живо човешко същество.

Мит: За да развият мозъка си, децата се нуждаят от уроци по френски още на тригодишна възраст, както и от стая, претъпкана с „умни“ играчки, и библиотека с образователни дискове.

Истина: Вероятно най-страхотната технология, стимулираща развитието на детския мозък, е обикновена картонена кутия, комплект пастели и два свободни часа. Най-лошата е новият ви телевизор с плосък екран.

Мит: Ако постоянно казвате на децата си, че са умни, това ще стимулира увереността им.

Истина: Всъщност те ще имат по-малко желание да работят върху проблеми, които са предизвикателство за тях. Ако искате детето ви да отиде в добър университет, хвалете го за положени усилия.

Мит: Децата сами откриват пътя към щастието си.

Истина: Най-важният индикатор, прогнозиращ степента на щастие, е това дали детето има приятели. Как се сприятеляваме и поддържаме този тип отношения? Благодарение на умението ни да участваме адекватно в невербална комуникация. Това умение се подобрява с 50 процента, когато се учим да свирим на музикален инструмент. Писането на съобщения на телефон може напълно да го разруши. Подобни изследвания постоянно се публикуват в уважавани научни списания. Но освен ако нямате абонамент за „Джърнъл ъф Експериментал Чайлд Сайколоджи“, това богатство от конкретни научни резултати може да остане незабелязано за вас. Тази книга има за цел да ви информира за нещата, които вече са известни на учените, при това, без да е необходимо да имате докторска степен, за да ги разберете.

​Джон Дж. Медина е молекулярен биолог на развитието със специални научни интереси в изолацията и характеризирането на гените, участващи в развитието на човешкия мозък и генетиката на психиатричните разстройства. Медина е прекарал по-голямата част от професионалния си живот като аналитичен изследователски консултант, работещ главно в биотехнологичната и фармацевтичната промишленост по научни въпроси, свързани с психичното здраве.